Яростното завръщане на островитяните се проваля поради загубата от Канадиънс
МОНРЕАЛ — Дори когато островитяните наподобяват на път да бъдат издухани, те не са тим, който си отива безшумно.
В продължение на 40 минути в събота островитяните бяха командвани на леда от тим на Канадиънс, който стартира деня на седмо място в своята дивизия, борейки се да пробие шайбата и не създаваше съвсем никакъв напън върху Сам Монтембо.
След това през идващите 20, това беше несполучлив опит за завръщане, който в последна сметка се провали, трансформирайки се в загуба с 5-3 от Canadiens, която ви кара да вдигате плещи малко недоверчиво.
Тези мачове в действителност се случват, когато изиграете 82 от тях, и островитяните може да имат право да си мислят, че могат да изгорят записа и да не помнят за него, като се има поради какъв брой добре са играли през последния месец и като се има поради, че демонстрираха борба в трети интервал.
Окончателно несполучливото завръщане стартира единствено 2:07 минути след края на последния интервал, когато извънредно нападателно осъществяване на дузпа за островитяните се отплати, като Брок Нелсън откри мрежата без игра.
Нелсън щеше да го направи за повторно — този път с идентична мощ — при 3:43, като се възползва от няколко смени на напън от островитяните.
Това ненадейно замязя на игра, която островитяните са играли толкоз доста пъти този сезон, само че наопаки. Сега те бяха тимът, приближаващ от нищото, с цел да окаже напън, тимът, който откри религия, откакто беше ръководен към леда в продължение на 40 минути, тимът, който успокои публиката на домакините.
Тази тишина щеше да се почувства доста по-шумна, откакто Бо Хорват вкара с 5:54 до края на мача, прескачайки рикошета на Ноа Добсън, с цел да направи 4-3.
Но те по този начин и не съумяха да стигнат до един финален гол, с цел да изравнят резултата, а ревовете на публиката се върнаха, когато Кристиан Дворжак вкара гол на празна врата 19,3 секунди преди края.
Урокът от вечерта като цяло може да е, че – доколкото Майк Райли, Робърт Бортуцо и Самуел Болдук помогнаха да се запълни празнината в задната част – островитяните сигурно биха могли да употребяват Адам Пелех, Райън Пулок и Скот Мейфийлд тъкмо в този момент.
Те оцеляха в това, което беше повърхностно и зле структурирано начало до 7:45 във втория, когато Джоел Армия победи Семьон Варламов от слота, откакто Александър Романов не съумя да завоюва борба с шайби около стената.
Оттам нещата бързо се разпаднаха.
Джош Андерсън, който при започване на вечерта не беше вкарал при 369:34 този сезон при пет против пет, щеше да го направи два пъти през идващите 10 минути, получавайки един трафик от високия слот и напълвайки своя личен реборда в 19:06 от интервала.
Само 15 секунди по-късно островитяните разрешиха на Коул Кофийлд да влезе без спиране в слота и да изпрати еднократен удар около Варламов.
Дали вследствие на изтощени крайници или нападателен форчек на Монреал, островитяните се бореха да пробият шайбата.
Те направиха неточности към и зад мрежата си и се надяваха, че това няма да им коства.
Структурно те бяха нищо друго с изключение на неразбория.
За един човек те взеха неприятни решения с шайбата и захвърлиха положителните привички, построени през последните четири седмици.
Добрата вест е, че тези привички наподобява се завърнаха през третия интервал, макар че неуспехът да събере точки акцентира, че островитяните претърпяха същия крах да играят 60 минути, който ги преследва през огромна част от сезона.
Все отново биенето на алармата след единствено втора загуба на контролиране през последния месец би било неуместно.
Айлъндърс са способни на доста по-добри неща, в сравнение с демонстрираха в събота, това са потвърдили.
Но в конкуренция за плейофи, която една трета от сезона наподобява сякаш ще има като бръснач тънки маржове, това са игри, в които би било добре да се погрижим за бизнеса.
